Начало » EDEN дестинации » Силистра

Силистра

Област Силистра е отлична туристическа дестинация – победител в Национален конкурс ЕДЕН 2009 «Водата - извор на живот и благоденствие» с проект „Седем състояния на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит”.
Силистра се класира и като един от подгласниците на победителя в Национален конкурс ЕДЕН 2007 „Тракийския дух” с проект „Вечно живият дух на Тракийския бог Залмоксис”.
 

„Седем състояния на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и дух”


Историята на Кайнарджанската чешма, на която през 1774г. е подписан историческият Кючук-кайнарджански мирен договор между Русия и Турция, заредена с духа на легендарния Демир Баба, с чието име се свързва извличането на вода от земята, място символ на верска толерантност и разбирателство, чешмата „Калимарица” – водата с нейната целебна сила и легендата, че здравето спохожда всеки, измил се с водата от чешмата, вярата, която носи всеки посетил Манастира „Света Марина”, място за поклоничество, опожарено от турците при падането под турско робство и новината за лековит извор, разнесла се бързо след връщането на поклонниците, посетили святото място, традицията на населението от района, свързано с обичая „Пеперуда”, магически местен обред без фиксирана дата при трайно засушаване на времето, с молба Господ да се умилостиви и да „пусне” дъжд. Това е молитва за дъжд. Песните и танците на пеперудата носят древен, митологичен смисъл и молитва реколтата да бъде богата и гръмовержеца Перун да дари дъжд, съхранила бита на старата добруджанска къща и възстановената мелница за зърно, готова да посрещне по всяко време изморения гост с вкусна рибена чорба, приготвена на огън по оригинална рецепта, прясол със сушена риба, риба на цъкалия и красотата на блатото с разцъфналите бели водни лилии край Кадъ Кьой, днешното село Малък Преславец.


Аязмото се намира до село Руйно, община Дулово. То е заредено с духа на легендарния светец Демир Баба (Железния баща), чието име се свързва с извличането на вода от земята. Мястото е символ на верската толерантност и разбирателство в нашия край, тъй като от години християни и мюсюлмани се събират, празнуват и правят курбани. Съществува традиция по клоните на дърветата да връзват парцалчета за здраве и късмет, както и ритуално измиване.
 
Чешмата „Калимарица” се намира на брега на Дунава в с. Ветрен. Мястото, където се намира чешмата е лесно достъпно. В далечни времена се заражда легенда за лековитата вода на река Калимарица. В село Ветрен се намира известната, датираща още от римско време чешма „Калимарица”. Съществува легенда за водата на чешмата, според която тя влияе благоприятно върху потентността на мъжете и подпомага жените при зачеването. 


Манастир „Св. Марина” се намира в живописна местност край село Сяново, община Тутракан. Старо предание разказва, че в този район се е намирал град наречен Паскаля, от който е останало името на местността „Паскалъка”. До града е имало три манастира: „Св. Марина”, известен със своето аязмо, „Св. Никола” и „Св. Мина”. Съдбата им е неясна, но се предполага, че са опожарени от турците при падането под турско робство. И днес при обработването на земята се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци.
  
Кючук – Кайнарджанската чешма се намира в с. Кайнарджа, община Кайнарджа. Всеизвестен е фактът, че през 1774 г. там е сключен мирен договор между Русия и Османската империя, с който се покровителства християнската църква на територията на цялата Османска империя. Историята разказва, че преди да изпрати войските на война императрица Екатерина Велика заръчала на генерала не само да я зарадва с победа над османските войски, но когато дойде време да сключва мирния договор - да намери място, което има извор. Според легендата това се случва. На мястото на извора през 1862 год е построена чешма, от която блика изворна вода през шест чучура. От тогава до днес се вярва, че който пие от извора получава целувка от Екатерина Велика. Екатерина е императрица на Русия от 1762 до 1796 година. Нейното управление, народът на Русия бележи като „Златен век”. 


Блатото с водните лилии край село Малък Преславец или Блатото Малък Преславец е една от последните запазени влажни зони по българския бряг на р. Дунав. Птичето богатство на района до този момент наброява 147 вида, като гнездящи от тях са 82 вида Гордостта на блатото е голямото флористично богатство, съсредоточено на такава малка територия. Установени са около 180 вида висши растения. Безспорно най – важно място заема красивата Бяла водна лилия. 


Обичая „Пеперуда” (молебен за дъжд) в община Алфатар. Няма точно фиксирана дата, но се прави обикновено през "петровия месец" (втората половина на месец юни), когато времето се засуши. Изпълнява се в определени от местната традиция дни и по време на суша. Обичаят е запазен и се изпълнява като туристическа атракция от възрастни жени. 


Рибарското селище на с. Гарван съществува от 1984г. Селището се намира на километър 409, където и днес се развява българското знаме. Фургоните вече са 21. В момента 10 човека рибари разполагат с 15 лодки, като няколко от тях се използват само за разходки по реката. 


„Вечно живият дух на Тракийския бог Залмоксис”
Дестинацията интегрира в себе си и уникални тракийски култови паметници и  жива  тракийска културна традиция съхранени до наши дни. Материалните паметници са комплекс от пет наблизо разположени скални светилища, оформени от траките през VІ-ІV в. пр. Хр. в чест на бог Залмоксис. Днес те са в живописна защитена местност “Малък Канагьол” /региона на с. Стрелково, общ. Кайнарджа, обл. Силистра/ и са съхранили автентичен интериор и екстериор от тракийската епоха до ден днешен. Откритите в тях археологически находки се съхраняват в Археологически музей – Силистра. Тези паметници са в уникална връзка с жива културна традиция, изазена в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис/Кронос. 


Тракийски скален култов център до с. Стрелково
Единствените досега безспорно документирани тракийски скални пещерни светилища в Добруджа и на север от Балкана са върху десния бряг на р. Табан. Те формират култов комплекс от светилища, скални храмове, култови ниши, култови ями, култови площадки. Когато надзърнем във внушителните скални олтари на храмовете над реката,  подземните галерии и недостъпните карстови зали с изсечени олтарни ниши  неволно си спомняме за онзи древен тракийски мит  за Залмоксис, когото местните гети почитали като бог, и който извършвал мистерии в пещерния храм над реката Кегейон.


Скалното светилище до св. Войново 
Това е най-северното светилище в скалния култов комплекс, разположено върху десния бряг на сухоречието Табан (обр. 1, 45), на 7 км. северно от „Баджалията”. Вляво от изразително оформен от природата голям скален навес на недостъпна височина се намира естествена пещера със следи от изкуствена обработка, ориентирана на изток. В подножието и са открити фрагменти от тракийска керамика. В пещера до светилището през средновековието старобългарски монах-отшелник оформя малък параклис и килия в която се подвизава през Х в. Тук се слага началото на колония включваща над 40 старобългарски скални манастири, скитове и килии, която се развива по съседното сухоречие Канагьол в региона на гр. Алфатар и на юг до с. Скала, Силистренско.


Силистренската катедрална църква „Св. Ап. Петър и Павел”
Храмът “Св. Ап. Петър и Павел” е паметник на културата, построен след Кримската война от зидари от водещата през Възраждането «Дряновска архитектурна школа». Той е катедрален храм  на древнопросияла през IV в. Доростолска митрополия. Засега е единствения храм в България, в който освен образите на 12 доростолски мъченици от ІV в. са изобразени всички раннохристиянски светци от българските земи. 


Археологически музей "Дуросторум – Дръстър -Силистра"

Сградата e построена през 1926 г. в стил «Brancovenesc» върху руините на масивен римски езически храм от ІІ-ІІІ в. От 1984 г. е обявен за  паметник на културата, а през 1990 г. е преустроен като Археологически музей. В него се съхраняват над 20 000 археологически паметници, някои от които като Трако-римската шлем-маска от І в., часовник с образа на Орфей от ІІ в., Статуя на римлянка /Pudicitia) от ІІ в., римска колесница от ІІІ в., мечовете и накитите на знатен римски магистрат от ІІІ в., златен пръстен от гроба на светец-мъченик от ІV в., златните накити на дръстърската диспотица от ХІV в., колектицята кръстове от Х в. от средновековния патриаршески храм са без аналог и с изключителна художествена и историческа стойност. 

Туристически информационен център

Туристически информационен център – гр. Силистра
гр. Силистра 7500, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 51, п.к. 283
Тел./факс + 359 86 820487
е-mail: wfa@abv.bg, velo6@abv.bg



РИМ - Силистра
гр. Силистра, 7500, ул. „Симеон Велики” № 74
тел. + 359 86 822075; + 359 86 822154
е-mail: geoatal@abv.bg
www.museumsilistra.com
 

За контакти с представители от дестинацията

Област Силистра
гр. Силистра 7500, ул. „Добруджа ” № 27
Тел. + 359 86 818840; факс: + 359 86 818851
е-mail: dyordanova@ss.government.bg

Силистра
Тази страница е създадена в рамките на подписано споразумение за безвъзмездна финансова помощ № SI2.ACGRACE044883600 за проект «Комуникационна кампания за популяризиране на дестинациите ЕДЕН от България», съфинансиран от Европейската комисия като част от Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ), която има за цел да насърчи конкурентоспособността на европейските предприятия. Цялата отговорност за съдържанието й се носи от бенефициента – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че същата отразява официалното становище на Европейската комисия.”. Страницата се актуализира и поддържа от Министерството на туризма по проект «Комуникационна кампания за популяризиране на дестинациите ЕДЕН от България - II», финансиран по програма COSME 2014-2020 г.
loader